На една приятелка
И радост, и болка споделяла съм с теб,
помагали сме си с каквото можем,
доверие цареше между нас,
но кратко бе всичко.
Разкрих те, когато маската свали
и отношенията ни се развалиха.
Защо ти беше нужна тази маска,
какво прикриваш с нея ти?
За искреност не си ли чувала преди?
Приятелство не можеш да градиш,
ти нямаш навик да го съхраниш.
И до къде си мислиш, че ще стигнеш някой ден
с лъжите и избраната от тебе роля?!
Когато се огледаш, ти ще си сама.
Ще съжаляваш за своите дела.
За преструвките и многото лъжи.
Във този свят приятели са нужни,
но имаш ли такива ти!?
Самотата ходи по твоите следи,
дано да се усетиш,
спри я ти!!!
© Десислава All rights reserved.
