Ако утре вече е ледена кръвта във вените ми,

ако небето е решило да ме прибере,

ще пораснат най-величествените цветя-плода на бремето ми,

там където ще заспя за векове.

Ако утре моят смях остане само спомен

ти нямаш право дори и да си ме припомниш.

Твоят мраз дето от тебе лъха е виновен.

Мълчѝ без плач!Нямаш повече какво да сториш!

И когато пръстите ми са разтреперани от гняв и боязливост,

последната ми мисъл няма да си ти.

Ала на куршума ще напиша:”уби ме тя,без милост”

Прости,да те обичам не можах за двама,и да те галя докато нея галиш ти.

Като нежни ласки ще са и сто хиляди ножо̀ве,

и домът без покрив от прегръдките ти е по-топъл.

Бледнеят и думите ти по-празни и от прашни и забравени гробове,

пред моят късен и болезнен вопъл.

Ако утре вече е ледена кръвта във вените ми,

ако небето е решило да ме прибере,

тогава цял живот ще носиш бремето си,

като убиец и измамник на едно сърце.