Ако утре вече е ледена кръвта във вените ми,
ако небето е решило да ме прибере,
ще пораснат най-величествените цветя-плода на бремето ми,
там където ще заспя за векове.
Ако утре моят смях остане само спомен
ти нямаш право дори и да си ме припомниш.
Твоят мраз дето от тебе лъха е виновен.
Мълчѝ без плач!Нямаш повече какво да сториш!
И когато пръстите ми са разтреперани от гняв и боязливост,
последната ми мисъл няма да си ти.
Ала на куршума ще напиша:”уби ме тя,без милост”
Прости,да те обичам не можах за двама,и да те галя докато нея галиш ти. ...