Dec 7, 2019, 8:16 PM

На едно сърце 

  Poetry » Love
865 1 0
Ако утре вече е ледена кръвта във вените ми,
ако небето е решило да ме прибере,
ще пораснат най-величествените цветя-плода на бремето ми,
там където ще заспя за векове.
Ако утре моят смях остане само спомен
ти нямаш право дори и да си ме припомниш.
Твоят мраз дето от тебе лъха е виновен.
Мълчѝ без плач!Нямаш повече какво да сториш!
И когато пръстите ми са разтреперани от гняв и боязливост,
последната ми мисъл няма да си ти.
Ала на куршума ще напиша:”уби ме тя,без милост”
Прости,да те обичам не можах за двама,и да те галя докато нея галиш ти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Един неизявен творец All rights reserved.

Random works
: ??:??