26 июл. 2012 г., 23:22

На голо

964 0 2

 

 

 

Суетата - 

красива и горда,

е със теб и в най-тежкия ден.

И когато се смееш доволно,

и когато заплачеш смутен.


Тя е пищна и винаги цветна,

приказлива, крещяща и дива.

Не приема молби и съвети,

не приема, че не е красива!


Само нощем, когато заспиваш,

ти събличаш ненужния блясък.

Ако можеше сам да се видиш,

без да хвърля в очите ти пясък


суетата.

Красива и горда

триумфира пред целия свят.

А пък ти се усмихваш доволно,

на илюзии смешни богат.


Но без нея си просто човече

(ако трябва да бъдем честни),

в простота и във тленност облечено.

Кратък миг в необятната вечност...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ив Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "ако трябва да бъдемЕ честни" - защо не сложиш едно "е" за благозвучие Знам, че е леко по софийски диалект, но мисля, че в поезията ще върви без проблем и няма да има кой да те критикува за подобно нещо. "Не приема, че не е красива!" Малко спънато и накъсано ми звучи ритъмът на фразата тук. Ако можеш пипини го малко. Това си е мое мнение и ти го казвам, защото според мен си толкова близко до съвършената форма, че си струва да изтърпиш и малко "критика".
  • Как не съм те открил досега?

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...