25 дек. 2008 г., 19:26

На границата

715 0 5

Отивам си.
Готова за разсъмване.
Прибрах багажа си от масата.
И подредих писмата във компютъра.
Написах ценните напътствия. На вас
оставям спомените да накъсате.
И размисли, опровергани с времето.

Отивам си.
Не знам дали е късно.
Не ме е грижа пътят закъде ли е.
Надявам се, че не разстроих никого.
Доколкото можах - запазих нервите.
Доколкото успях - закърпих болката.

На чисто почвам.
Преродих се. Всичко сторено
зарових в подсъзнанието и забравих.
Смених си името.
Проглеждам с нови сетива.
Със сигурност ще имам поводите
пак да страдам.
Готова съм за ново откривателство.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...