Dec 25, 2008, 7:26 PM

На границата

  Poetry » Other
716 0 5

Отивам си.
Готова за разсъмване.
Прибрах багажа си от масата.
И подредих писмата във компютъра.
Написах ценните напътствия. На вас
оставям спомените да накъсате.
И размисли, опровергани с времето.

Отивам си.
Не знам дали е късно.
Не ме е грижа пътят закъде ли е.
Надявам се, че не разстроих никого.
Доколкото можах - запазих нервите.
Доколкото успях - закърпих болката.

На чисто почвам.
Преродих се. Всичко сторено
зарових в подсъзнанието и забравих.
Смених си името.
Проглеждам с нови сетива.
Със сигурност ще имам поводите
пак да страдам.
Готова съм за ново откривателство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...