НА ХИЖА "ЯБЪЛКА"
Пътеката извива все нагоре,
провира се през гъсти дървеса.
И който стигне хижата, герой е,
макар че ордени не дават за това.
Белеят върховете на Балкана.
Сред тях сама, затрупана в снега,
хижа ''Ябълка'' ни среща засмяна
с топла супа и чай, с дума добра.
С весели песни, игри и забава
бързо стопяват се час подир час.
За пътя обратен време настава,
но тука остава частица от нас.
И пак по пътеката - вече позната -
потегляме с раници на гърба.
Колко красива е днес планината!
И звъни белоснежната тишина!
А в ниското, долу, ручей бълбука
и ни задява на изпроводяк:
''Казвате, че ви харесало тука.
Ще повярвам, ако дойдете пак''.
© Мария Костова Все права защищены