6.03.2011 г., 20:54

На хижа ''Ябълка''

2.6K 1 2

                      НА  ХИЖА "ЯБЪЛКА"

 

 

Пътеката извива все нагоре,

провира се през гъсти дървеса.

И който стигне хижата, герой е,

макар че ордени не дават за това.

 

Белеят върховете на Балкана.

Сред тях сама, затрупана в снега,

хижа ''Ябълка'' ни среща засмяна

с топла супа и чай, с дума добра.

 

С весели песни, игри и забава

бързо стопяват се час подир час.

За пътя обратен време настава,

но тука остава частица от нас.

 

И пак по пътеката - вече позната -

потегляме с раници на гърба.

Колко красива е днес планината!

И звъни белоснежната тишина!

 

А в ниското, долу, ручей бълбука

и ни задява на изпроводяк:

''Казвате, че ви харесало тука.

Ще повярвам, ако дойдете пак''.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,мила!Ти единствена продължаваш да четеш и коментираш написаното от мен.Благодаря ти!
  • Навярно е красиво(И студено)
    край хижата с такова вкусно име...
    Завиждам благородно на успелите
    до края на пътеката да стигнат...

    Честит осми март и от мен!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...