6.03.2011 г., 20:54

На хижа ''Ябълка''

2.6K 1 2

                      НА  ХИЖА "ЯБЪЛКА"

 

 

Пътеката извива все нагоре,

провира се през гъсти дървеса.

И който стигне хижата, герой е,

макар че ордени не дават за това.

 

Белеят върховете на Балкана.

Сред тях сама, затрупана в снега,

хижа ''Ябълка'' ни среща засмяна

с топла супа и чай, с дума добра.

 

С весели песни, игри и забава

бързо стопяват се час подир час.

За пътя обратен време настава,

но тука остава частица от нас.

 

И пак по пътеката - вече позната -

потегляме с раници на гърба.

Колко красива е днес планината!

И звъни белоснежната тишина!

 

А в ниското, долу, ручей бълбука

и ни задява на изпроводяк:

''Казвате, че ви харесало тука.

Ще повярвам, ако дойдете пак''.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,мила!Ти единствена продължаваш да четеш и коментираш написаното от мен.Благодаря ти!
  • Навярно е красиво(И студено)
    край хижата с такова вкусно име...
    Завиждам благородно на успелите
    до края на пътеката да стигнат...

    Честит осми март и от мен!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...