19 нояб. 2019 г., 07:55  

На И. (по повод имен ден)

2.5K 2 6

Животът не е просто суета.

И не тревоги, после разрешения.

Не гребенът на някоя вълна.

Не действия и нито размишления.

 

Не е театър, в който си герой,

а миговете – сцени от спектакъл,

където на афиш на пише кой

кои одежди (чужди) е облякъл.

 

Животът е подарък-уникат!

Един ден почва, някой ден завършва.

Какво живееш – му е същността,

щом сам пристигаш, после сам си тръгваш.

 

Когато си дошъл, ти дават име

и пишат те във земните регистри.

Когато си отидеш – позволи ми –

дали във небесата ще си вписан?

 

Живот? Не става реч за суета!

Въпрос на воля, избори, решеност.

Единствен си в живота и в смъртта.

И имай име преблагословено!

 

 

Ивелина Стойкова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Стойкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • @pastirkanaswetulki (Мария Панайотова): Ох, надявам се! И аз имам слаби моменти, а така се надявам да пиша качествено и добре... Много, много, много благодаря за подкрепата! Стремя се да е "реципрочна", ще ми се да утроя времето, прекарано тук, и да чета чудесните неща, които толкова много поети сте написали преди мен! Благодаря за топлия прием!
  • И аз те поздравявам с удоволствие и с надежда, че ще чета все такива силни стихове! Добре дошла сред нас и браво!
  • Благодаря, Пепи, много мило!
  • От вечните въпроси, чудесен "прочит"!
  • Благодаря, Ирен!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...