19.11.2019 г., 7:55  

На И. (по повод имен ден)

2.5K 2 6

Животът не е просто суета.

И не тревоги, после разрешения.

Не гребенът на някоя вълна.

Не действия и нито размишления.

 

Не е театър, в който си герой,

а миговете – сцени от спектакъл,

където на афиш на пише кой

кои одежди (чужди) е облякъл.

 

Животът е подарък-уникат!

Един ден почва, някой ден завършва.

Какво живееш – му е същността,

щом сам пристигаш, после сам си тръгваш.

 

Когато си дошъл, ти дават име

и пишат те във земните регистри.

Когато си отидеш – позволи ми –

дали във небесата ще си вписан?

 

Живот? Не става реч за суета!

Въпрос на воля, избори, решеност.

Единствен си в живота и в смъртта.

И имай име преблагословено!

 

 

Ивелина Стойкова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Стойкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • @pastirkanaswetulki (Мария Панайотова): Ох, надявам се! И аз имам слаби моменти, а така се надявам да пиша качествено и добре... Много, много, много благодаря за подкрепата! Стремя се да е "реципрочна", ще ми се да утроя времето, прекарано тук, и да чета чудесните неща, които толкова много поети сте написали преди мен! Благодаря за топлия прием!
  • И аз те поздравявам с удоволствие и с надежда, че ще чета все такива силни стихове! Добре дошла сред нас и браво!
  • Благодаря, Пепи, много мило!
  • От вечните въпроси, чудесен "прочит"!
  • Благодаря, Ирен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...