Пусна ме да си отивам.
Така ли ще се бориш?
Принудена сълзите си да скривам,
чаках вратата да отвориш.
Не повярвах, че не ме спря.
Рани ме гневът ти и гордостта.
И исках да говоря, да крещя,
но бях безсилна пред крепостта.
Не си недостижим,
до мен си, значи обичаш;
Не си непобедим,
защото губиш, като ме отричаш. ...