10 mar 2009, 8:31

На инат... 

  Poesía » De amor
716 1 0

Пусна ме да си отивам.
Така ли ще се бориш?
Принудена сълзите си да скривам,
чаках вратата да отвориш.
Не повярвах, че не ме спря.
Рани ме гневът ти и гордостта.
И исках да говоря, да крещя,
но бях безсилна пред крепостта.
Не си недостижим,
до мен си, значи обичаш;
Не си непобедим,
защото губиш, като ме отричаш.
Ти ме научи да говоря,
а сега мълчиш.
Ти ме отучи срещу себе си да се боря,
за да можеш да ме победиш?
Не ме оставяй насила,
не ме оставяй напук.
Съжалявам, че съм те променила,
ако смяташ, че е лошо, че си друг.
Силен си, защото ти показвам,
че не искам да замина.
Аз не мога пак да си доказвам,
че някак си ще те подмина.
Не искам любов на инат,
помогни ми...

© Мими Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??