30 июл. 2006 г., 20:13

НА ИВО

918 0 3
 Сияние златно
> лицето залива.
> В очите ти детски
> луната заспива.
>
> Сънува небето
> с милион цветове.
> Със пролетни багри
> рисува коне.
>
 Нагоре,нагоре
 цветя белоснежни
 цъфтят във градини
 на летни надежди.

 И есенни листи
 летят във простора,
 от смях се заливат
 и нямат умора.

 На приказка зимна
 детето се смее
 и в сънища снежни
 мечтите му греят.

 Събуждат се бавно
 очите заспали
 и вятърът пие
 от мигове спрели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми.Готино е.
  • Емоциите също имат две страни .... Благодаря ти, че ми показваш светлата ...!
  • Много леко се чете и носи настроение.
    Може да ти се стори незначително, Марияна, но последната думичка спрели пасва повече на стиха, ако е спряли или нещо подобно. Поне на мен така ми се стори.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...