НА ИВО
Сияние златно
> лицето залива.
> В очите ти детски
> луната заспива.
>
> Сънува небето
> с милион цветове.
> Със пролетни багри
> рисува коне.
>
Нагоре,нагоре
цветя белоснежни
цъфтят във градини
на летни надежди.
И есенни листи
летят във простора,
от смях се заливат
и нямат умора.
На приказка зимна
детето се смее
и в сънища снежни
мечтите му греят.
Събуждат се бавно
очите заспали
и вятърът пие
от мигове спрели.
> лицето залива.
> В очите ти детски
> луната заспива.
>
> Сънува небето
> с милион цветове.
> Със пролетни багри
> рисува коне.
>
Нагоре,нагоре
цветя белоснежни
цъфтят във градини
на летни надежди.
И есенни листи
летят във простора,
от смях се заливат
и нямат умора.
На приказка зимна
детето се смее
и в сънища снежни
мечтите му греят.
Събуждат се бавно
очите заспали
и вятърът пие
от мигове спрели.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Всички права запазени
