16 июн. 2009 г., 16:46

На кафе

1.4K 0 4

Здравей приятелко!

Отново се събрахме.

Нали сме стари дружки?!

Грехота... кафето да не си изпием,

кафето със горчилката от самота.

Кажи сега какво ми носиш?!

Обиди, страх или тъга?!

Не се пести, ще ги приема.

В замяна давам ти букет,

букет от плачещата си душа.

Да поговорим, казваш!!!

Добре.

С теб ще споделя, уморените си веч' надежди

и погледа, изпълнен с празнота .

А сега приятелко любима, те моля, сложи ми малко захар

в любовта,че сладкото с горчиво се редува.

Дойде ми ред и да се подсладя.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Меги Ризова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...