Здравей приятелко!
Отново се събрахме.
Нали сме стари дружки?!
Грехота... кафето да не си изпием,
кафето със горчилката от самота.
Кажи сега какво ми носиш?!
Обиди, страх или тъга?!
Не се пести, ще ги приема.
В замяна давам ти букет,
букет от плачещата си душа.
Да поговорим, казваш!!!
Добре.
С теб ще споделя, уморените си веч' надежди
и погледа, изпълнен с празнота .
А сега приятелко любима, те моля, сложи ми малко захар
в любовта,че сладкото с горчиво се редува.
Дойде ми ред и да се подсладя.
© Меги Ризова Все права защищены
а вън е светъл, слънчев летен ден...с обич, Меги.