16.06.2009 г., 16:46

На кафе

1.4K 0 4

Здравей приятелко!

Отново се събрахме.

Нали сме стари дружки?!

Грехота... кафето да не си изпием,

кафето със горчилката от самота.

Кажи сега какво ми носиш?!

Обиди, страх или тъга?!

Не се пести, ще ги приема.

В замяна давам ти букет,

букет от плачещата си душа.

Да поговорим, казваш!!!

Добре.

С теб ще споделя, уморените си веч' надежди

и погледа, изпълнен с празнота .

А сега приятелко любима, те моля, сложи ми малко захар

в любовта,че сладкото с горчиво се редува.

Дойде ми ред и да се подсладя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Ризова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...