16.06.2009 г., 16:46

На кафе

1.4K 0 4

Здравей приятелко!

Отново се събрахме.

Нали сме стари дружки?!

Грехота... кафето да не си изпием,

кафето със горчилката от самота.

Кажи сега какво ми носиш?!

Обиди, страх или тъга?!

Не се пести, ще ги приема.

В замяна давам ти букет,

букет от плачещата си душа.

Да поговорим, казваш!!!

Добре.

С теб ще споделя, уморените си веч' надежди

и погледа, изпълнен с празнота .

А сега приятелко любима, те моля, сложи ми малко захар

в любовта,че сладкото с горчиво се редува.

Дойде ми ред и да се подсладя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Меги Ризова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...