"Есента се разхожда във парка
с чадърче от златни листа.
Търси някой, с когото за малко
да побъбрят за дребни неща."
valia 1771 (Ивон)
Благодаря за вдъхновението!
С Есента бих побъбрил за малко
на чаша горчиво кафе.
Тя тъжна, самотна е... Жалко
за тези очи - кадифе!
Гласът ù дори кадифен е -
люлее ме с пагубна страст.
Разказва за дребни проблеми...
Реших - ще я водя у нас!
В косите ù - листи червени -
изгубил и мисъл и свян
ще се потопя вдъхновено...
И много любов ще ù дам!
А кожата тъжно-горчива
ще милвам до първи петли.
Есен, недей си отива!
Красива си, с мен остани!
© Нина Чилиянска Все права защищены