23 авг. 2006 г., 12:48

НА КРЪСТОПЪТ...

Поэзия

793 0 14

Предесенно. По поляните
събират се жерави.
Като вагони строени...
Ятата.
Чакат оцелелите.
Последен е днеска
водача.
Болят го сълзите.
Крилата прекършени...
Изгуби на децата следите.
А майка им...я отвлече водата.
И приятелите са някъде...
Не всички са живи.
Трагедия.
Дали да остане... Мъчи го тръгване.
Горят го спомени,
накацали горе по жиците.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zlati_ival (Златка Вълкова)

Чакат оцелелите.
Последен е днеска
водача.
Болят го сълзите.

Този пасаж много ме трогна. Невероятно смислени и успешни стихове пишеш, Веси.

2006-08-26T17:27:49+03:00
mili_bg (Милена Христова)

Поздрав и от мен,Веси!

2006-08-26T17:22:50+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

"Дали да остане... Мъчи го тръгване.
Горят го спомени,
накацали горе по жиците."

Поздрави, Весе!

2006-08-26T14:11:31+03:00
vesi-lina (Веска Алексиева)

Благодаря ви за коментарите!
Благодаря!

2006-08-25T21:02:13+03:00
Moira (Мойра)

Предесенно...
...Дали да остане... Мъчи го тръгване.
Горят го спомени,
накацали горе по жиците.
Много тъга... но стихът е страхотен!

2006-08-24T22:53:39+03:00