На къра
АГРОстих
Тъ виждъм ис пулету кът минаваш,
приметнъла мутика прес гърба,
дълбоки дири ф угъртъ уставаш,
утдавнъ минъла си сто кила.
Прис къра одиш същу къту хала,
слит теп са мятът буци кал и пръст,
и дажи ич ни си са запъхтяла,
пуходката ти й къту кон чивръст.
Чумберя вързъла си гу накриву,
уткрива сал кръсивуту лице, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация