На къра
На къра
АГРОстих
Тъ виждъм ис пулету кът минаваш,
приметнъла мутика прес гърба,
дълбоки дири ф угъртъ уставаш,
утдавнъ минъла си сто кила.
Прис къра одиш същу къту хала,
слит теп са мятът буци кал и пръст,
и дажи ич ни си са запъхтяла,
пуходката ти й къту кон чивръст.
Чумберя вързъла си гу накриву,
уткрива сал кръсивуту лице,
бритоня съ пудава закъчливу,
кът стъпвъш бържи дажи са трисе.
Си убава, напрау да са захласниш,
ми иди дъ пудбягвъм утпудир,
ама ма й страф, случайну ши ма вясниш,
и ши ми крясниш: "Ай сиктир!"
Щи кажа ас: "Убичам та, Нидялке,
умръзнъ ми слит тебе дъ въря,
ку мъ аресваш, спри и ти за малку,
дъ тичам пудир теп ш`са запъхтя.
Аку са спреш сига, ш`ти убищая
животя ни кът песен дъ въри,
ши чистя, ши пера и ши купая!
Пуспри са ма, Нидялке! Чу ли, спри!"
Замина! Дажи и ни ма чу!
Амин!
© Костадин All rights reserved.
