На Лунна сянка
Толкова емоция и сила
във теб видях, във твойто крехко тяло...
Все още малко знам за тебе, мила,
но е достатъчно да ти се възхищавам.
Не зная как успяваш да се смееш,
когато тъжна си и сълзите напират...
Не правиш опити, ти просто го умееш...
Продумаш ли - дъхът отсреща спира.
Семейство си създала сред неволите -
дете красиво, мъж прекрасен имаш.
И може би на Господ вечер молиш се
да бъдете безпаметно щастливи.
Бори се, Гале!!! Прегази неволята!!!
Щом заедно сте, знам, ще полетите.
Животът е такъв, калява волята.
Не се предавай, а сбъдни мечтите си!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яница Ботева Все права защищены
