Sep 1, 2007, 7:50 PM

На Лунна сянка 

  Poetry
840 0 18
Толкова емоция и сила
във теб видях, във твойто крехко тяло...
Все още малко знам за тебе, мила,
но е достатъчно да ти се възхищавам.
Не зная как успяваш да се смееш,
когато тъжна си и сълзите напират...
Не правиш опити, ти просто го умееш...
Продумаш ли - дъхът отсреща спира.
Семейство си създала сред неволите -
дете красиво, мъж прекрасен имаш.
И може би на Господ вечер молиш се
да бъдете безпаметно щастливи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева All rights reserved.

Random works
: ??:??