Sep 1, 2007, 7:50 PM

На Лунна сянка

  Poetry
1.1K 0 18


Толкова емоция и сила

във теб видях, във твойто крехко тяло...

Все още малко знам за тебе, мила,

но е достатъчно да ти се възхищавам.


Не зная как успяваш да се смееш,

когато тъжна си и сълзите напират...

Не правиш опити, ти просто го умееш...

Продумаш ли - дъхът отсреща спира.


Семейство си създала сред неволите -

дете красиво, мъж прекрасен имаш.

И може би на Господ вечер молиш се

да бъдете безпаметно щастливи.

 

Бори се, Гале!!! Прегази неволята!!!

Щом заедно сте, знам, ще полетите.

Животът е такъв, калява волята.

Не се предавай, а сбъдни мечтите си!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...