Sep 1, 2007, 7:50 PM

На Лунна сянка

  Poetry
1.1K 0 18


Толкова емоция и сила

във теб видях, във твойто крехко тяло...

Все още малко знам за тебе, мила,

но е достатъчно да ти се възхищавам.


Не зная как успяваш да се смееш,

когато тъжна си и сълзите напират...

Не правиш опити, ти просто го умееш...

Продумаш ли - дъхът отсреща спира.


Семейство си създала сред неволите -

дете красиво, мъж прекрасен имаш.

И може би на Господ вечер молиш се

да бъдете безпаметно щастливи.

 

Бори се, Гале!!! Прегази неволята!!!

Щом заедно сте, знам, ще полетите.

Животът е такъв, калява волята.

Не се предавай, а сбъдни мечтите си!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яница Ботева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...