НА ВСЯКА ВЪЗРАСТ ТИ, ЛЮБОВ, СИ НУЖНА!
За да цъфтят цветя, е нужно слънце.
И влага -
да поникне всяко зрънце.
Простор е нужен - птиците да пеят.
Любов - на хората, за да живеят!
Колко са те хокали и плюли
в нежното,
красивото лице.
И си срещала обиди, хули...
И ранена
в крехкото сърце.
Вила си от мъка ти - вълчица,
неведнъж си пила
и отрова...
Но възкръсвала си пак - светица.
И си стара,
и си вечно нова!
© Славка Любенова Все права защищены