На любовта ми чудният ù сън
Като поточе бистро
в планината
с кристали
от въшебен звън,
трепти
по гребена на сетивата
на любовта ми
чудният ù сън.
Във който,
като липов дъх -
опиваща наслада
за душата,
в сълза
на утринния лъх
танцува с мене
във зората.
Със юнски ласки
ми шепти
и за ръка ме води
там, където
и сенките
са цветни от мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
