14 jun 2009, 22:01

На любовта ми чудният ù сън 

  Poesía
717 0 11

Като поточе бистро 
в планината
с кристали 
от въшебен звън,
трепти 
по гребена на сетивата
на любовта ми 
чудният ù сън.
Във който, 
като липов дъх - 
опиваща наслада 
за душата,
в сълза 
на утринния лъх
танцува с мене 
във зората.
Със юнски ласки 
ми шепти
и за ръка ме води 
там, където
и сенките 
са цветни от мечти.





© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??