НА МАЙКА МИ

Внезапно отиде си ти,

така жизнена и пълна с живот,

затвори очи и напусна ни.

Смъртта жестока надяна ти хомот.

Отлетя душата ти волна

в необятното небесно царство.

Скръбта и мъката ми е пълна,

почивай далеч от човешкото коварство.

Животът ти премина във вяра

към обич, доброта и човечност,

ти се раздаваше без мяра.

Бъди такава и в своята вечност.

Сънувах те тъй красива и жива,

с майчина любов ме целуна,

понесе ме на ръце, като самодива,

в прекрасна райска лагуна.

Майчице свята и незабравима,

как искам сънят ми да не спира.

Да летим в небесата двамина,

обичта ми пътя към теб да намира.