На майка ми
НА МАЙКА МИ
Внезапно отиде си ти,
така жизнена и пълна с живот,
затвори очи и напусна ни.
Смъртта жестока надяна ти хомот.
Отлетя душата ти волна
в необятното небесно царство.
Скръбта и мъката ми е пълна,
почивай далеч от човешкото коварство.
Животът ти премина във вяра
към обич, доброта и човечност,
ти се раздаваше без мяра.
Бъди такава и в своята вечност.
Сънувах те тъй красива и жива,
с майчина любов ме целуна,
понесе ме на ръце, като самодива,
в прекрасна райска лагуна.
Майчице свята и незабравима,
как искам сънят ми да не спира.
Да летим в небесата двамина,
обичта ми пътя към теб да намира.
© Стоян Христов All rights reserved.
