Все още ме боли гърбът от дългото пътуване.
("Какво си правила?" – се смеят вкъщи.)
Какво, какво – направо станала съм луда,
от толкоз път отиване и връщане!

И толкоз хора срещнах, имах страшно много работа!
(Това е извинение, така ли?
За туй, че не можах да се обадя онзи ден.)
Рождения ти ден забравих, мамо!

Сега се сещам – имахме и посещение
от чуждестранни супервайзори.
Служебната вечеря в ресторант във седем...
(А празничната торта кой направи?)

Не, нямам право да се оправдавам - 
ни цвете, ни подарък ти изпратих, 
дори едно обаждане по телефона нямаше.
Такава съм понякога - неблагодарна.

Аз знам, че тутакси ще махнеш със ръката - 
подарък и цветя не си очаквала.
И все пак, седем дена след пропуснатата дата,
"Обичам те" - ти казваме с децата.