4 dic 2010, 17:32

На майка ми със закъснение

  Poesía » Otra
639 0 1

Все още ме боли гърбът от дългото пътуване.
("Какво си правила?" – се смеят вкъщи.)
Какво, какво – направо станала съм луда,
от толкоз път отиване и връщане!

И толкоз хора срещнах, имах страшно много работа!
(Това е извинение, така ли?
За туй, че не можах да се обадя онзи ден.)
Рождения ти ден забравих, мамо!

Сега се сещам – имахме и посещение
от чуждестранни супервайзори.
Служебната вечеря в ресторант във седем...
(А празничната торта кой направи?)

Не, нямам право да се оправдавам - 
ни цвете, ни подарък ти изпратих, 
дори едно обаждане по телефона нямаше.
Такава съм понякога - неблагодарна.

Аз знам, че тутакси ще махнеш със ръката - 
подарък и цветя не си очаквала.
И все пак, седем дена след пропуснатата дата,
"Обичам те" - ти казваме с децата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По-добре късно, отколкото никога!Хареса ми!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...