На малкия ми син

/1000 години от битката при Ключ/

Те бяха силни, смели и сурови

калени в боя български сърца

за Самуила, царя си, готови

воюваха за своята страна.

Те бяха синове, бащи и братя

със свиден дом, съпруга и деца,

но там край Ключ, застигна ги бедата

и всеки срещна злата си съдба.

Бориса – царят, някога извади на своя син

неверните очи!

И прокълна езичникът, баща си!

Не в злато! В очи дългът да се плати!

Беласица е с черно покривало –

обляна в кръв от кървави сълзи,

петнайсет хиляди пристъпват в тъмнината

и задният другаря си държи.

Проклинам тебе – Българоубиецо,

сред вечен огън в ада да гориш!

На Самуил – сина ми съм заръчал:

Помни! Помни ги сине, без да се боиш!