22.08.2014 г., 23:18

На малкия ми син

934 0 0

На малкия ми син

 

/1000 години от битката при Ключ/

 

 

Те бяха силни, смели и сурови

калени в боя български сърца

за Самуила, царя си, готови

воюваха за своята страна.

 

Те бяха синове, бащи и братя

със свиден дом, съпруга и деца,

но там край Ключ, застигна ги бедата

и всеки срещна злата си съдба.

 

Бориса – царят, някога извади на своя син

неверните очи!

И прокълна езичникът, баща си!

Не в злато! В очи дългът да се плати!

 

Беласица е с черно покривало –

обляна в кръв от кървави сълзи,

петнайсет хиляди пристъпват в тъмнината

и задният другаря си държи.

 

Проклинам тебе – Българоубиецо,

сред вечен огън в ада да гориш!

На Самуил – сина ми съм заръчал:

Помни! Помни ги сине, без да се боиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...