Не вярвай, любима, на чуждите хора,
които ти казват, че бил съм предател.
На клюката лека прелитнала двора
не вярвай, не вярвай на таен ласкател.
Не вярвай, любима, на нощния дъжд,
когато ти шепне, че теб не обичам.
Дори да повярваш и само веднъж,
бих станал на капка, в теб да се вричам.
Не вярвай, любима, на вятъра зъл,
когато просъсне:"С друга е бил!".
А ти да отрониш:"Ех, как е могъл!"
Лъжата на прах бих тогава разбил!
Бих литнал над хора, над дъжд, ветрове,
бих станал най-малка, незрима светулка,
която е спряла до твойто сърце...
На мен ти повярвай! Вземи ме в ръце!
© Хари Спасов Все права защищены