10 апр. 2012 г., 10:26
На моето поколение
440
1
0
На моето поколение
Родихме се на топа на устата.
Израснахме в ограбена страна.
Надлъгвахме се вечно със Съдбата.
От плановете - нищо не стана…
Изгубвахме посоките в живота…
И ходехме във тъмното без път.
Мечтаехме за слънце в небесата.
И злите сили искахме да спят.
Растяха бурени във наш'та нива.
Научихме се всичко да търпим.
Сърцето ни от болката се свива, ...
Родихме се на топа на устата.
Израснахме в ограбена страна.
Надлъгвахме се вечно със Съдбата.
От плановете - нищо не стана…
Изгубвахме посоките в живота…
И ходехме във тъмното без път.
Мечтаехме за слънце в небесата.
И злите сили искахме да спят.
Растяха бурени във наш'та нива.
Научихме се всичко да търпим.
Сърцето ни от болката се свива, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Христо Славов Все права защищены
Предложения
-
-
Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
-
Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
-
Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
