21 окт. 2007 г., 17:17

На моите 'обожатели' 

  Поэзия
580 0 7

Завиждайте, кълнете,
мразете ме и псувайте ако щете.
Любете ме, обезчестете,
лъжи и вицове ми говорете...
С гнева си грозен
тъй ме накажете
за вашите грешки, смешни...
мен винете...
Съдете ме и клеветете,
не ме жалете...
Очите ви са мъртви,
душите-черни... нека... спете!

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ето това е нещо,което адски много ми хареса!
    Винаги мрази за да не те мразят!!!
  • Прекрасно!
  • Аз нямам право да съдя никого...човек сам пише присъдата си.Приемам,че имам такива 'обожатели',но те с нищо не могат да ме променят...каквото и да правят...не е гняв,а един вид безразличиеБлагодаря Ви за коментарите!
  • Не съди за да не бъдеш съден.И все пак грозното в живота тежи.Добре е че намираш смелост да го кажеш даже в стихове.Стихотворението е един вопъл в ноща,която всички съдят.Но нима и ние ще замълчим.Тогава просто ще ни смажат.Съгласна съм с теб,че има много спящи души.Като не можем да ги съдим,имаме ли право поне да ги осъдим.Ти как мислиш?
  • Браво!!!
  • Жестоко стихотворение, отмъстително
    и осъдително. Защо? Усмихни се , прости
    и продължи.А иначе толкова хубаво пишеш!
    С обич.
  • Добре, стихотворението е прекрасно, откъм изказ на идеята, ритъм и емоция, но този гняв към всички и всичко не те ли измъчва? Все пак, колкото и широко скроен да е човек, все някъде има предел и не всичко може и не всичко трябва да бъде приемано, защото не всичко е приемливо.
Предложения
: ??:??