Oct 21, 2007, 5:17 PM

На моите 'обожатели'

  Poetry
716 0 7

Завиждайте, кълнете,
мразете ме и псувайте ако щете.
Любете ме, обезчестете,
лъжи и вицове ми говорете...
С гнева си грозен
тъй ме накажете
за вашите грешки, смешни...
мен винете...
Съдете ме и клеветете,
не ме жалете...
Очите ви са мъртви,
душите-черни... нека... спете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ето това е нещо,което адски много ми хареса!
    Винаги мрази за да не те мразят!!!
  • Прекрасно!
  • Аз нямам право да съдя никого...човек сам пише присъдата си.Приемам,че имам такива 'обожатели',но те с нищо не могат да ме променят...каквото и да правят...не е гняв,а един вид безразличиеБлагодаря Ви за коментарите!
  • Не съди за да не бъдеш съден.И все пак грозното в живота тежи.Добре е че намираш смелост да го кажеш даже в стихове.Стихотворението е един вопъл в ноща,която всички съдят.Но нима и ние ще замълчим.Тогава просто ще ни смажат.Съгласна съм с теб,че има много спящи души.Като не можем да ги съдим,имаме ли право поне да ги осъдим.Ти как мислиш?
  • Браво!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...