ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3098
29 июн. 2009 г., 01:12

На моите приятели добри 

  Поэзия
1477 0 17

Не те открих сред хилядите сенки,

видение на моите мечти!

Усещах те сред радости и болки,

но никъде, уви, не те открих.

 

Така и не разбрах къде, какво си –

любов пречиста или сладък грях,

останах с моите хиляди въпроси,

в самотната си обич изгорях!

 

Крещях и молих - блъсках се ранена

и никой болката ми не видя,

живеех сякаш в друго измерение,

останах непозната и сама.

 

Аз никого за нищо не предадох,

но тук предателството не е грях...

Не! Някак си не пасвам на земята,

а може би и аз не я разбрах!

 

Обичах нежно, искрено и вярно,

но никой не поиска любовта!

Отказах да съм подла и коварна -

реших да си отида от света...

 

На кръст качих душата - без пощада,

подпалих кръста - нека изгори,

но в пепелта от жертвената клада,

възкръснаха приятели добри!

 

Какво, че се побират в двете длани,

и нищо, че на пръсти се броят,

за мене те са хиляди вселени

и весел смях във моя тъжен свят.

 

Пари аз нямам, къщи и богатства,

а само смешно-тъжни стихове

и ако някой ден от вас си тръгна -

ще завещая моето сърце!

© Ваня Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ваня, прекрасно стихотворение.Малко тъжно, но човек трябва да вярва .Радвам се на хубавите ти стихове.Да това е твоето богатство.Късмет!
  • ^ Разплака ме! Прегръщам те, Ваня!
  • Щастлива съм, че ви има!Благодаря!
  • Страхотно завещание, но не бързай! Ние сме тук: твоите приятели добри...
  • Колко много красота и мъдрост в прочувствен стих! И хиляди въпроси, на които може да се отговори само с една Любов! Сърдечно! 6
  • Крещях и молих - блъсках се ранена
    и никой болката ми не видя,
    живеех сякаш в друго измерение,
    останах непозната и сама.
    ...
    Колко познато, Ваня.
    Трудно е, но все някога
    всички намираме своя душевен мир.
    Дали на земята или на небето - всички го заслужаваме!
    Бъди силна и все така хубави стихове да пишеш
    Браво!
  • Думите са излишни. Поздрав за откровението!
  • прекрасен стих, майсторски поднесен...същите чувства и други ги преживяват...6+!
  • Пишеш силно!!!
    Поздрави за хубавия стих!!!
  • Много хубав стих! Продължавай да твориш и да няма тъга в твоя свят! Творчеството и приятелството са безценно духовно богатство!
    Поздрави, Ваня!
  • Чудесни сте приятели! Вие сте най-хубавото нещо, което ми се случва!Благодаря!
  • Чудесен е, Ваня!
    Поздравче от Шкафче!
  • 89 511 Шестици заслужават чувствата от думите ти.Колкото са творбите в категорията-Поезия.
    Това усещам и аз,и съм щастлив от това-да съм добър,свободен и да се смея.Да подарявам удоволствия ,за да живея със смисъл.
    Живей,за да раждаш незабравимост.
  • Красиво и чисто завещание!
  • Прекрасна изповед!
    Много ми хареса!
  • Много, много ти е хубав стиха, Ваня!!!
  • Разкъсваха ми небето,
    но проклятие не изрекох.
    Скъсяваха разстоянията
    между мен
    и ръждивата болка.
    Убиваха в мен детето.
    В съня си го раждах пак -
    все по-пречистено
    и по-светло
    като мантра
    от снежно зачатие.
    И чужда,
    и своя,
    превързах душата си,
    изградих й обител,
    в която да може
    да изчака краят
    на дългото си причастие.

    Прегръдка от мен!
Предложения
: ??:??