На моите приятели добри
Не те открих сред хилядите сенки,
видение на моите мечти!
Усещах те сред радости и болки,
но никъде, уви, не те открих.
Така и не разбрах къде, какво си –
любов пречиста или сладък грях,
останах с моите хиляди въпроси,
в самотната си обич изгорях!
Крещях и молих - блъсках се ранена
и никой болката ми не видя,
живеех сякаш в друго измерение,
останах непозната и сама.
Аз никого за нищо не предадох,
но тук предателството не е грях...
Не! Някак си не пасвам на земята,
а може би и аз не я разбрах!
Обичах нежно, искрено и вярно,
но никой не поиска любовта!
Отказах да съм подла и коварна -
реших да си отида от света...
На кръст качих душата - без пощада,
подпалих кръста - нека изгори,
но в пепелта от жертвената клада,
възкръснаха приятели добри!
Какво, че се побират в двете длани,
и нищо, че на пръсти се броят,
за мене те са хиляди вселени
и весел смях във моя тъжен свят.
Пари аз нямам, къщи и богатства,
а само смешно-тъжни стихове
и ако някой ден от вас си тръгна -
ще завещая моето сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
