23 окт. 2008 г., 13:01

На мойта малка дъщеря - Емануела

3.2K 1 6
На мойта малка дъщеря - Емануела

Хей, детенце малко, спи!
Бавно затвори очи.
И в Света на сънищата отлети!
Там с приятели в игри
ще растеш щастливо ти,
а над тебе твойта майчица
ще бди!
Ден след ден се нижат дните
и ти растеш пред моите очи,
като малко цвете, скрито
във високите треви.
И очите ти - кристално чисти
не осквернени от лъжи,
блестят по-ярко от звездите,
сред които ти блестиш.
И усмивката - сияйна, нежна
по-топла и от слънцето дори.
Достатъчно е с поглед да я срещна
и ледът във мен да се стопи.
И ръцете - малки, крехки
като вейки на върба,
във косите ми се вплитат,
сякаш птички вплитат си гнезда.
Сгушена във мен заспиваш.
Търсиш мойта топлина,
сякаш че от нея черпиш
свойте сили за Света.

***
Помни от Мама - щом пораснеш,
името ти значи - "БОГ Е С НАС"
и ако с Тати някога ни няма,
черпи от него сили с пълна страст!


23.10.2008 г.
На Емануела* (мойта малка дъщеря)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емануела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...