23 окт. 2008 г., 13:01

На мойта малка дъщеря - Емануела

3.2K 1 6
На мойта малка дъщеря - Емануела

Хей, детенце малко, спи!
Бавно затвори очи.
И в Света на сънищата отлети!
Там с приятели в игри
ще растеш щастливо ти,
а над тебе твойта майчица
ще бди!
Ден след ден се нижат дните
и ти растеш пред моите очи,
като малко цвете, скрито
във високите треви.
И очите ти - кристално чисти
не осквернени от лъжи,
блестят по-ярко от звездите,
сред които ти блестиш.
И усмивката - сияйна, нежна
по-топла и от слънцето дори.
Достатъчно е с поглед да я срещна
и ледът във мен да се стопи.
И ръцете - малки, крехки
като вейки на върба,
във косите ми се вплитат,
сякаш птички вплитат си гнезда.
Сгушена във мен заспиваш.
Търсиш мойта топлина,
сякаш че от нея черпиш
свойте сили за Света.

***
Помни от Мама - щом пораснеш,
името ти значи - "БОГ Е С НАС"
и ако с Тати някога ни няма,
черпи от него сили с пълна страст!


23.10.2008 г.
На Емануела* (мойта малка дъщеря)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емануела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...