Oct 23, 2008, 1:01 PM

На мойта малка дъщеря - Емануела 

  Poetry » White poetry
2914 1 6
На мойта малка дъщеря - Емануела

Хей, детенце малко, спи!
Бавно затвори очи.
И в Света на сънищата отлети!
Там с приятели в игри
ще растеш щастливо ти,
а над тебе твойта майчица
ще бди!
Ден след ден се нижат дните
и ти растеш пред моите очи,
като малко цвете, скрито
във високите треви.
И очите ти - кристално чисти
не осквернени от лъжи,
блестят по-ярко от звездите,
сред които ти блестиш.
И усмивката - сияйна, нежна
по-топла и от слънцето дори.
Достатъчно е с поглед да я срещна
и ледът във мен да се стопи.
И ръцете - малки, крехки
като вейки на върба,
във косите ми се вплитат,
сякаш птички вплитат си гнезда.
Сгушена във мен заспиваш.
Търсиш мойта топлина,
сякаш че от нея черпиш
свойте сили за Света.

***
Помни от Мама - щом пораснеш,
името ти значи - "БОГ Е С НАС"
и ако с Тати някога ни няма,
черпи от него сили с пълна страст!


23.10.2008 г.
На Емануела* (мойта малка дъщеря)

© Емануела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??