24 мая 2020 г., 22:43

На морския бряг

1.1K 1 0

В скалистия бряг на морето, 

разбиват се сини вълни.

Превръщат се в бяла дантелена пяна,

а вечерният бриз тъй сладко шепти.

 

Гали косите вечерният бриз

и волно със тях си играе.

Нозете стъпват по песъчинки от злато,

със седефени миди и малки корали.

 

Бяла раковина шепне приказка синя

за подводния свят на морето.

Слънцето праща свойте последни лъчи

и дарява  морето с пурпура ален,

 

който играе  в твоите сини очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...