24 мая 2020 г., 22:43

На морския бряг

1K 1 0

В скалистия бряг на морето, 

разбиват се сини вълни.

Превръщат се в бяла дантелена пяна,

а вечерният бриз тъй сладко шепти.

 

Гали косите вечерният бриз

и волно със тях си играе.

Нозете стъпват по песъчинки от злато,

със седефени миди и малки корали.

 

Бяла раковина шепне приказка синя

за подводния свят на морето.

Слънцето праща свойте последни лъчи

и дарява  морето с пурпура ален,

 

който играе  в твоите сини очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...