24.05.2020 г., 22:43

На морския бряг

1K 1 0

В скалистия бряг на морето, 

разбиват се сини вълни.

Превръщат се в бяла дантелена пяна,

а вечерният бриз тъй сладко шепти.

 

Гали косите вечерният бриз

и волно със тях си играе.

Нозете стъпват по песъчинки от злато,

със седефени миди и малки корали.

 

Бяла раковина шепне приказка синя

за подводния свят на морето.

Слънцето праща свойте последни лъчи

и дарява  морето с пурпура ален,

 

който играе  в твоите сини очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...