На моя клас!
Годините препускат през живота ни,
прегазват ни, оставят в нас следи,
отлитат те - разбързани, разтропани,
удавяйки очите ни в сълзи!
Отдавна беше онзи ден, когато
за първи път дойдохме в този двор,
отдавна, а така ми е познато,
щом срещна вашия другарски взор!
А мисля ли за времето, което
изтикахме под този покрив стар,
във миг сълза се ражда във окото,
а спомените парят като жар!
Тогава бяхме някак си наивни,
но с времето това се промени -
животът ни научи да сме дружни
в победи, загуби, във зли беди!
Сега сме някак малко по-готови
напред да тръгнем, ала сме сами,
сега за исканото всеки ще се бори,
но нивга няма да е както бе преди!
Съученико, ти не ме забравяй!
Бъди свободен, но в ума си ме пази -
напред в живота пътя си проправяй,
ала си спомняй кой си, кой си ти!
И не забравяй да си малко по-щастлив,
засмей се, щом годините те смачкат,
щом оцелял си в най-ужасните си дни,
тогава още можеш да направиш крачка!
Вдигни глава нагоре към небето -
лети там птица и това си ти -
свободен си, когато във сърцето
живеят твоите надежди и мечти!
Бъди щастлив, че времето минава,
лети от птицата по-бързо то дори,
ала завинаги сърцето се спасява,
когато към звездите се стреми!
А ти, приятелю, върви и се усмихвай,
не свеждай никому и своята глава!
И ти, сърце приятелско, не стихвай,
твори, мечтай и изживей мига!
Обичай днес, танцувай, пребъди,
дори съдбата гръб да ти обърне,
помни, че утре цял живот ще ти принадлежи,
но вчера никога при теб не ще се върне!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любимата Все права защищены
