На моя внук
На тебе, мое мило скъпо внуче,
аз искам да ти посветя това:
където и да ходиш по света,
помни страната си с ливади тучни.
В родината ни, толкова красива,
аз рея поглед в ширните поля,
изпъстрени с килими от цветя –
от макове до пареща коприва.
И бели маргарити с листи едри
показват лик в зелените треви.
Синчецът, сврял се, тихо ми шепти,
жълтурчета с усмивки греят щедри.
И тях, и планините наши дивни,
аз искам в себе си да носиш там.
Където и да бъдеш, аз ще знам,
че пак ще дойдеш тук, от пътя кривнал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
