На моята майка с нежно сърце
Обичта на майка – каква е тежка болка!
A обичта на едно порастнало дете в неволя?
Прощавай, мамо, че искам по свой си начин да живея,
А този начин за теб е непонятен!
Обичам те и искам с теб да остарея!
Дала си ми името на надежда
И такава само исках да ти нося!
Прости, че понякога не те разбирам!
През годините се опитах да помъдрея...
В очите ти - силен огън и вода солена
А ръцете ти, лекуващи души безбройни,
А моята душа, мамо, кой ще излекува?
Обичам те както само аз мога –
Чисто, силно и до болка несмирено!
Честит рожден ден, мамо!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nadya Todorova Все права защищены
