13 июн. 2006 г., 13:40

На моята приятелка 

  Поэзия
2027 0 8

На моята приятелка

Като мида в черупката своя
стаила си дъх.
Дълбоко в теб приютила си
бисера на своята същност.
Не пускаш никой да влезе
в царството на твоите водорасли -
там няма място за тиня.

Животът-вълна се опитва
да те изхвърли на брега,
но привидно слаба, знаеш
как се оцелява.
Знаеш и как се държи
мидата за скалата,
защото, мила приятелко,
животът изхвърля на брега
безспорно само слабите.


Днес е един много хубав ден - моята приятелка има рожден ден. Това стихче посвещавам на нея.

© Румяна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??