Jun 13, 2006, 1:40 PM

На моята приятелка 

  Poetry
2026 0 8

На моята приятелка

Като мида в черупката своя
стаила си дъх.
Дълбоко в теб приютила си
бисера на своята същност.
Не пускаш никой да влезе
в царството на твоите водорасли -
там няма място за тиня.

Животът-вълна се опитва
да те изхвърли на брега,
но привидно слаба, знаеш
как се оцелява.
Знаеш и как се държи
мидата за скалата,
защото, мила приятелко,
животът изхвърля на брега
безспорно само слабите.


Днес е един много хубав ден - моята приятелка има рожден ден. Това стихче посвещавам на нея.

© Румяна Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??