На моята приятелка
Като мида в черупката своя
стаила си дъх.
Дълбоко в теб приютила си
бисера на своята същност.
Не пускаш никой да влезе
в царството на твоите водорасли -
там няма място за тиня.
Животът-вълна се опитва
да те изхвърли на брега,
но привидно слаба, знаеш
как се оцелява.
Знаеш и как се държи
мидата за скалата,
защото, мила приятелко,
животът изхвърля на брега
безспорно само слабите.
Днес е един много хубав ден - моята приятелка има рожден ден. Това стихче посвещавам на нея.
© Румяна Димитрова All rights reserved.