Ванилин (Ванилин Гавраилов)
137 840
25 мар. 2007 г., 12:34

НА МУЗАТА 

  Поэзия
571 0 9

НА МУЗАТА

 

 

В спасеното убежище на мойта вечер

едничка тя витае в тишината късна.

Присяда тихо. Казва: “Дойде време вече”,

а аз от себе си по нещо все откъсвам.

 

Не питам ни коя е, нито колко още

ще бъда галеник разглезен на съдбата.

Но чувствам словото да взема пак надмощие

над пепелищата безмълвие в душата.

 

Там прегорели думи търсят своя смисъл

и въглени продират гърлото на мрака.

В безвремието аз така съм се улисал,

че вече и не помня колко дълго чакам…

 

И знам, край хълма, бучнал моето разпятие,

витаят сенки на илюзии убити.

Напразно чакам аз Хранителят да прати

вода вместо оцет с надеждите ви сити…

 

Не се самозалъгвам. Гледам как попиват

частиците от мен в това летоброене.

Дано и музата ми бъде търпелива,

за да пожъне кротко своето търпение…

 

Ванилин Гавраилов 

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??