27 июл. 2011 г., 10:48

На нечии рамене опора бих намерила

Поэзия

630 0 0

На нечии рамене опора бих намерила

Помощ!
Давя се...
Давя се в собствената си апатия...
Защо не са измислени спасителни жилетки за това?!
От тук, от там виждам подаващи ми се ръце...
Стоят далече...
Не ги достигам...
И те усилие не правят.
Защото не съм им достатъчно мила...
Защото не са се докоснали до моето бездънно море.
Ако бяха... щяха да са потънали вече...
Ала нямаше така да ме оставят -
в давещата си апатия
да се боря сама...
Тя нямаше да ме застигне...
На нечии рамене опора бих намерила...
Криле щяха да ми пораснат.
Далече да полетя...
Много далече...

17.07.'11

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0