27 июл. 2011 г., 10:48

На нечии рамене опора бих намерила

635 0 0
На нечии рамене опора бих намерила

Помощ!
Давя се...
Давя се в собствената си апатия...
Защо не са измислени спасителни жилетки за това?!
От тук, от там виждам подаващи ми се ръце...
Стоят далече...
Не ги достигам...
И те усилие не правят.
Защото не съм им достатъчно мила...
Защото не са се докоснали до моето бездънно море.
Ако бяха... щяха да са потънали вече...
Ала нямаше така да ме оставят -
в давещата си апатия
да се боря сама...
Тя нямаше да ме застигне...
На нечии рамене опора бих намерила...
Криле щяха да ми пораснат.
Далече да полетя...
Много далече...


17.07.'11



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...