11 мар. 2019 г., 01:02  

На него

780 4 2

Нямам смелост на тебе да го кажа,

затова го казвам на света,

любовта след теб си я изхвърлих на паважа

смачкана, чака да я прибера.

 

Аз виновна съм за всичко, зная.

Цял живот ще се виня, 

как подведох те на края

и почерних твоята душа.

 

Нямам право тъй да ме боли,

нямам право и да плача.

Сякаш пробождат ме безброй игли,

за тебе знам, че малко вече знача.

 

Всичко аз сама съсипах ,

а сърцето ми тъй тежко страда.

Да те заменя наистина опитах,

да построя отново срутената сграда.

 

Не обичам вече да споделям,

и като цяло вече не обичам.

Сърцето си празно ще прикривам,

за човек аз вече трудно се зачитам.

 

Искам да избягам. 

Посвещавам ти това стихотворение.

Искам към теб отново пътя да пробягам,

за тебе вече само един урок съм

и спомен за огромно съкрушение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лорийн Мусакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Meteor наистина Ви е дал страхотен съвет, и ако ми позволите да изкажа мнение, ще го подкрепя и ще надградя леко - бързайте, Лорийн, докато раната е още нова, млада. Колкото повече време минава, толкова по-трудно ще ви е и на двамата, затова се борете сега за човека, когото обичате.

    А колкото до стихотворението, красиво римувано но и някак непринудено. Различно от досегашните Ви творби, определено, но в добрият смисъл.
  • Благодаря много за коментара и съвета!
    Мисля, че на този етап ще оставя нещата така, нека времето покаже какво трябва да стане.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...