На него
Нямам смелост на тебе да го кажа,
затова го казвам на света,
любовта след теб си я изхвърлих на паважа
смачкана, чака да я прибера.
Аз виновна съм за всичко, зная.
Цял живот ще се виня,
как подведох те на края
и почерних твоята душа.
Нямам право тъй да ме боли,
нямам право и да плача.
Сякаш пробождат ме безброй игли,
за тебе знам, че малко вече знача.
Всичко аз сама съсипах ,
а сърцето ми тъй тежко страда.
Да те заменя наистина опитах,
да построя отново срутената сграда.
Не обичам вече да споделям,
и като цяло вече не обичам.
Сърцето си празно ще прикривам,
за човек аз вече трудно се зачитам.
Искам да избягам.
Посвещавам ти това стихотворение.
Искам към теб отново пътя да пробягам,
за тебе вече само един урок съм
и спомен за огромно съкрушение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лорийн Мусакова Всички права запазени
